Южен град
Да бъде хладна утрин, да е непрогледно тъмно,
да бие пет часът.
И ненадейно пак към теб да тръгна сънно.
Все още вън щурците да звънтят.
Да бъде зряла пролет или младо лято
и дъжд да пада лек,
за светлината всичко да нашепва свято,
очаквайки я като чуден лек.
Стадата ранни с песента си да отворят
високата врата
на заранта, а после да й се помолят
душите да обвие с топлина.
И пътят тихо разкази да ми нашепва,
а вятърът на юг
да пръсне всички мои тъги, когато стъпва
над утрото мирът... макар за друг.
да бие пет часът.
И ненадейно пак към теб да тръгна сънно.
Все още вън щурците да звънтят.
Да бъде зряла пролет или младо лято
и дъжд да пада лек,
за светлината всичко да нашепва свято,
очаквайки я като чуден лек.
Стадата ранни с песента си да отворят
високата врата
на заранта, а после да й се помолят
душите да обвие с топлина.
И пътят тихо разкази да ми нашепва,
а вятърът на юг
да пръсне всички мои тъги, когато стъпва
над утрото мирът... макар за друг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Листопад Всички права запазени
