9.12.2006 г., 9:38 ч.

Южен град 

  Поезия
687 0 2
Да бъде хладна утрин, да е непрогледно тъмно,
да бие пет часът.  
И ненадейно пак към теб да тръгна сънно.
Все още вън щурците да звънтят.

Да бъде зряла пролет или младо лято
и дъжд да пада лек,
за светлината всичко да нашепва свято,
очаквайки я като чуден лек.

Стадата ранни с песента си да отворят
високата врата
на заранта, а после да й се помолят
душите да обвие с топлина.

И пътят тихо разкази да ми нашепва,
а вятърът на юг
да пръсне всички мои тъги, когато стъпва
над утрото мирът... макар за друг.

© Листопад Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??