Южен град
да бие пет часът.
И ненадейно пак към теб да тръгна сънно.
Все още вън щурците да звънтят.
Да бъде зряла пролет или младо лято
и дъжд да пада лек,
за светлината всичко да нашепва свято,
очаквайки я като чуден лек.
Стадата ранни с песента си да отворят
високата врата
на заранта, а после да й се помолят
душите да обвие с топлина.
И пътят тихо разкази да ми нашепва,
а вятърът на юг
да пръсне всички мои тъги, когато стъпва
над утрото мирът... макар за друг.
© Листопад All rights reserved.