Да бъде хладна утрин, да е непрогледно тъмно,
да бие пет часът.
И ненадейно пак към теб да тръгна сънно.
Все още вън щурците да звънтят.
Да бъде зряла пролет или младо лято
и дъжд да пада лек,
за светлината всичко да нашепва свято,
очаквайки я като чуден лек.
Стадата ранни с песента си да отворят
високата врата
на заранта, а после да й се помолят
душите да обвие с топлина. ...