Юли беше време, в което ни имаше.
Хванала смело ръката ти,
вървяхме рамо до рамо.
Обичах да ме водиш на реката
и да ми разкриваш планината.
Юли беше дълги вечери,
любопитно пожълтели слънчогледи
и любов под белите череши.
Юли беше щурци и серенади,
чаши вино на селските площади.
Юли беше събуждане, със слънце,
усмивка на срещане и целувки по челото.
Юли беше пясък под краката
и нежната прегръдка на водата.
Юли беше голо тяло, безсрамно слято.
Юли беше мечти солени, любов и лято.
А сега юли е време, в което продължава да те няма...
Dahlia Noir
© Черната Далия Всички права запазени