всеки сблъсък с неразговорен португалски
ми носи само синини
/се удрям в очите ти/
разхвърляни думи
нота в която вибрираш Си
/ме пак в очите... гледай/
Мадалена и
и
и
и опитвам вкуса на онова утро
от върха на пръстите ти
пак
спирам времето
там под затворения прозорец на света
не остават нарисувани графики
от съня
в който сме пеперуди
знаеш знаеш как
и коленете ми сами намират посоката
по раменете ти от захарен памук
и свършвам полуцяла
в нотите на нетанцувана самба
Си съвършен вик от минало
и бъдеще
те няма в себе си
и в същата дълбока вода те
сътворявам те
/очите ти очите ти очите ти/
и
и
... и не знам името ти и не знам лицето ти
и не знам тишината ти,а само изтръгнатите от
утробата ми звуци правят начало
и съм само плът
разпадаща се на изречения
без
главна
буква
© Зорница Николова Всички права запазени
от върха на пръстите ти..."
Поздрав!