Юлска буря
648
0
0
Като тебе, като мене, като нас, покрито с облаци небето е от час.
И точно като нашите души – разпилява, сипе мълниите си.
Дали отдавна сме така?
Или поне във юли ще се оцветим с дъга?
Не знам, уви, но виждам силно да вали, вали…
Сърцата ни приятни, топли, танцуващи прегърнати,
а после ни остават само вопли...
И пада дъжд пороен, летен – за да измие всеки спомен цветен.
Че след бурята на две тела, кротко скланяме обрулени глава.
Разбити, разрушени лодки!
В живота си ще станем ли по кротки?
Или така ще бъде во веков, ще си умираме за порив нов…?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
