1.03.2024 г., 10:35

Юнак

450 2 0

Малък Гошко е юначе

и в градината не плаче.

Сутрин майка си не чака,

рано сам се буди в мрака.

 

Става, бързо се измива

и във кухнята отива.

Там очаква по пижама

той кога ще дойде мама.

 

После в стаята си тича,

дрешките си да облича,

но обувките не може

на краката сам да сложи.

 

Ta отива във антрето,

да обуят там детето.

После с радост тръгват трима –

с мама, с татко – на градина.

 

Щом в градината отива

да играе и поспива,

пак така ли ще обича

за училище да тича?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дунеловски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...