1.07.2008 г., 20:29

Юни

1K 0 6
                 Юни

 

Нощ прохладна и зелена,

          синьотръпна, спотаена...

                    Зрее младата луна -

                               недолюбена жена,

                    вятър приказки шепти

            в ароматните липи...

А изящната бреза

           с милион листа-сърца,

                     грациозно се навежда

           и в росата се оглежда...

Нощ притихнала, вълшебна,

          нощ магично съвършена...

                     Птича песен я разкъсва -

                                  ето го денят, възкръсва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...