Jul 1, 2008, 8:29 PM

Юни

1K 0 6
                 Юни

 

Нощ прохладна и зелена,

          синьотръпна, спотаена...

                    Зрее младата луна -

                               недолюбена жена,

                    вятър приказки шепти

            в ароматните липи...

А изящната бреза

           с милион листа-сърца,

                     грациозно се навежда

           и в росата се оглежда...

Нощ притихнала, вълшебна,

          нощ магично съвършена...

                     Птича песен я разкъсва -

                                  ето го денят, възкръсва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...