Юнска балада (20 юни)
Така е светло в този юнски ден -
най-дългият от всички, най-обичан.
Защото той е онзи ден рожден
на моето омайващо момиче,
което прави ме отново млад,
прегърнал бурно щорма на мечтите.
С което - бегълци от този свят,
сме двама скитници между звездите.
В полетата на залеза живях,
в пътеките безбройни на луната.
Напуснал тялото, душата си видях
с цвета любим на есенна позлата.
И в изгрева мистично прероден,
прегърнал те, изкачвам се нагоре.
По хребет от лъчите заледен,
отвеждам те далеч от злите хора...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
