Юнска балада (20 юни)
Така е светло в този юнски ден -
най-дългият от всички, най-обичан.
Защото той е онзи ден рожден
на моето омайващо момиче,
което прави ме отново млад,
прегърнал бурно щорма на мечтите.
С което - бегълци от този свят,
сме двама скитници между звездите.
В полетата на залеза живях,
в пътеките безбройни на луната.
Напуснал тялото, душата си видях
с цвета любим на есенна позлата.
И в изгрева мистично прероден,
прегърнал те, изкачвам се нагоре.
По хребет от лъчите заледен,
отвеждам те далеч от злите хора...
© Младен Мисана All rights reserved.
