5.04.2017 г., 1:08

За белите

622 1 0

Безродните министри, вицета и премиери

трябва в следственото да разходят,

после зад решетките да ходят,

но с това бели́те няма да се спрат,

бели́те им тепърва ще проходят,

държавно гробище белите ще орат!

 

Не само ВИП везирите,

а и султанът със нашивката ротмистър

и всички козирки със псевдоним министър,

без избор по избрани листи,

излюпени от някакви регистри,

да се махат, те кому са нужни

държавните чиновнически глисти!?

 

Бе́лите министърски якички,

бели́те си изсипват и роят,

бели́те тях ги хранят всички

и със бели́те бе́лите якички се множат!

 

Белята винаги върви с лъжата

и двете са прокажени сестри

и двете със жилата опашати

забили са се във  живот изтрит!

 

Кърлежите са велможи във съдрани кожи

и във скъпи дрехи,

паразити със незнайни сметки,

досега надежди и утеха взеха,

а за себе си запазиха си

доживотните винетки!

 

Инсектициди тука няма,

яйцата люпят нови скакалци,

скакалците знаят само фокусни измами,

на баницата пришълци,

за отговорност бежанци.

 

Кърлежите кой ще ги извади,

сръчно със безжалостна пинсета,

не ги вълнуват тях граничните,

а своите огради,

зад тях бели́те да замислят

и да ги пускат в умъртвените полета!

 

гр. София, 19.07.2016г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...