За блуден... спектакъл
Тя намигна на теб. И навярно флиртува.
Как разбива стените, тази чудна жена!
Духва летен ветрец, а звездите лудуват
и в младежа смутен палят огън и страст.
Съвземи се, момче, престани да отпиваш,
по-добре ще ти дойде чашка топло кафе.
Не приемай облог, тя е просто... тигрица
и след нощният лов, пак ще вземе трофей!
А в зори, щом отвориш очи и се върне,
в теб отново мечтата - и пак в Любовта,
с плам се вричаш, но Нея... прегърнеш,
знай, си жалък, най - древен... Примат!
Ала тя е шармантно – красива! Като сън,
в теб навлиза. А те, доловили в усмивката
близост, хвърлят куп предложения! Звън,
чуваш сякаш. От чаша? Или идва... самата?
Тя присяда на твоята маса. И безпомощно
твойто Сърце, рони сълзи, зове те, оттатък!
Аплодират - май за краят на този комплот.
А ти бил си декорът, в онзи блуден спектакъл!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
