5.02.2011 г., 18:15

За бога, господа, не бива

856 0 2

На времето пулса напипал,

привикнал да носи хомот,

народът безправен и дрипав

жадува по-сносен живот.

 

Заливан с помия гореща,

помия от подлост – лъжи,

измамата черна зловеща

го вечно в заблуди държи.

 

В СРС–та и компромати,

интриги, комплоти – лъжа

и още  с какви ли не „-ати”

заринат е днеска света.

 

От шапката нечии ушлета

измъква пак ловкият маг

и в шепата си досиета

умело размахва ни пак.

 

И иска той бремето тежко

навеки да скрие така,

но гладното гърло човешко

не сити се с празни слова.

 

О, стига с тез компромати!

Народът живее във мрак,

на него му хляба не стига,

кошмари сънува от глад.

 

И господ отгоре да слезе

усмихнат и ведър, и благ -

подлецът и него ще спретне

в някой и друг компромат.

 

И ангелът чист – непорочен,

с невинна и нежна душа

ще бъде навек опорочен

със долна и гнусна лъжа.

 

Народът привикнал безмълвно

без ропот да гледа това,

как сплита подлецът престъпно

поредната гнусна сплетня.

 

Не трябват му  вечни скандали,

той вече линее от глад

и вместо таз черна несрета,

вий дайте му повече хляб.

 

От тежки неволи налегнат

народът се днеска топи,

хомотът, до кокал притегнат,

го стиска, го мъчи – души.

 

За бога, интригите спрете,

вий спрете ги веч, господа,

на злобата черна сломете

отровната змийска душа.

 

Че модни са станали днеска

те вкупом със всички сплетни,

че тежката участ човешка

крепи се на подлост – лъжи.

 

Подлецът, измамникът черен,

не спира се вече, не спи,

останал на навика верен,

все бълва отровни сплетни.

 

Че него го топли и грее

човешката болка – тъга.

Прикрито злорадства, се смее

на своята той клевета.

 

Но нейде в тъмното там

един глас надига се, вика.

Гласът

на будната съвест зове:

„Стига!... За бога, не, не бива

в помията гнусна смрадлива

народът да гасне, да мре!

Да възтържествува лъжата –

не бива!... И никак не бива

крадецът прегракнал да вика:

„Дръжте крадеца”...

 

04.02.2011 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прав сте! Време е вече народът да скочи и викне"Стига" ,стига е мъкнел
    до гроба тази верига!
  • Браво,Христо!Така е -вярно, точно и поетично. Но единичния глас е... и т.н.,а:
    "Народът привикнал безмълвно,
    без ропот да гледа това..."
    Защо само гледа и...чака? Чака какво? Може би Крали Марко?
    Но...
    Защо и народът ни станал бездушен
    не скочи и викне гръмовното „Стига!”?
    Така ли безропотно, вечно послушен
    ще влачи до гроба и тази верига?

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...