3.05.2016 г., 22:04  

Тя, болката

1.3K 1 3

Застанала във края на площада.
Отритната, напъдена, проклета...
Мнозина биха пожелали я на клада,
разпънали на кръст или обесили.
Защото не е ничия, сираче.
Нечакана е и е нежелана.
Когато любовта си тръгва плачейки,
се появява Тя. Най-често от измама.
Тя не таи във себе си злина.
И даже много иска да обича.
Но натоварена със чуждата вина,
е мразена, отхвърляна, отричана.
А вместо нея търсят любовта, 
защото дяволски красиво е описана
заради его, любопитство и игра.
Дори да знаят, че със болка е орисана.
В мига, във който те се провалят -
приятелство, любов и нежност, радост,
когато търси се вина (а те мълчат).
Във този миг се ражда Тя. 
И вече страда.

                                                 02.05.2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Пожелано.
Редактирано.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....