Тя, болката
Застанала във края на площада.
Отритната, напъдена, проклета...
Мнозина биха пожелали я на клада,
разпънали на кръст или обесили.
Защото не е ничия, сираче.
Нечакана е и е нежелана.
Когато любовта си тръгва плачейки,
се появява Тя. Най-често от измама.
Тя не таи във себе си злина.
И даже много иска да обича.
Но натоварена със чуждата вина,
е мразена, отхвърляна, отричана.
А вместо нея търсят любовта,
защото дяволски красиво е описана
заради его, любопитство и игра.
Дори да знаят, че със болка е орисана.
В мига, във който те се провалят -
приятелство, любов и нежност, радост,
когато търси се вина (а те мълчат).
Във този миг се ражда Тя.
И вече страда.
02.05.2016
