Болка... пулсираща във слепоочията, биещият чук по крехка примиримост, по булото, покриващо с обятията си, тази ненамереност на истинност. И все така душата наковалня е оттекват ударите в нея... И плачат. Разказват в хрипове. Разкъсват я на парещи отломки, и в нея стенат думите. Със съскане, сълзите охлаждат нагорещените и спомени... и те утихват. Остава само болката от примиримост, но с времето и тя остава във забрава. Намерените истини са проходимост, към друг живот, когато нищо друго няма...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрави, Джейни!!!