17.10.2006 г., 14:34 ч.

За болката и истините в нея 

  Поезия
552 0 8
Болка... пулсираща във слепоочията,
биещият чук по крехка примиримост,
по булото, покриващо с обятията си,
тази ненамереност на истинност.
И все така душата наковалня е
оттекват ударите в нея... И плачат.
Разказват в хрипове. Разкъсват я
на парещи отломки, и в нея стенат
думите. Със съскане, сълзите охлаждат
нагорещените и спомени... и те утихват.
Остава само болката от примиримост,
но с времето и тя остава във забрава.
Намерените истини са проходимост,
към друг живот, когато нищо друго няма...



© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??