За болката и истините в нея
Болка... пулсираща във слепоочията,
биещият чук по крехка примиримост,
по булото, покриващо с обятията си,
тази ненамереност на истинност.
И все така душата наковалня е
оттекват ударите в нея... И плачат.
Разказват в хрипове. Разкъсват я
на парещи отломки, и в нея стенат
думите. Със съскане, сълзите охлаждат
нагорещените и спомени... и те утихват.
Остава само болката от примиримост,
но с времето и тя остава във забрава.
Намерените истини са проходимост,
към друг живот, когато нищо друго няма...
биещият чук по крехка примиримост,
по булото, покриващо с обятията си,
тази ненамереност на истинност.
И все така душата наковалня е
оттекват ударите в нея... И плачат.
Разказват в хрипове. Разкъсват я
на парещи отломки, и в нея стенат
думите. Със съскане, сълзите охлаждат
нагорещените и спомени... и те утихват.
Остава само болката от примиримост,
но с времето и тя остава във забрава.
Намерените истини са проходимост,
към друг живот, когато нищо друго няма...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
