За болката и истините в нея
биещият чук по крехка примиримост,
по булото, покриващо с обятията си,
тази ненамереност на истинност.
И все така душата наковалня е
оттекват ударите в нея... И плачат.
Разказват в хрипове. Разкъсват я
на парещи отломки, и в нея стенат
думите. Със съскане, сълзите охлаждат
нагорещените и спомени... и те утихват.
Остава само болката от примиримост,
но с времето и тя остава във забрава.
Намерените истини са проходимост,
към друг живот, когато нищо друго няма...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados