За честта на софрата
Кръглата маса отдавна е мит
и рицари днес не се срещат.
Спи човекът, доволен и сит,
замаен и разглезен от вещи.
Излъскани думи са „Слава” и „Чест”,
висят по стените обесени, в рамка.
Животът в сафари превръща се днес,
а в рафтинг – удавникът, хванат за сламка.
Заличаваме минуси, добавяме точки
към своите скромни житейски задачи,
за обети неспазени молим отсрочка,
но за паднал в краката ни дирим палачи.
Скрити зад своите замъци книжни,
обсипваме всичко с отровни стрели,
но злото задейства фактор верижен,
щом другият падне – и нас ни боли.
Не даваме прошка, но молим пощада,
когато Съдбата ни тръшне от коня.
По-страшно от всеки резил на площада,
е друг, вместо нас да издигнат на трона.
Докога в скалата забит ще е мечът?
Ще се найде ли нявга корава десница,
да изтегли душите ни вън от киреча,
или ще дремем вовеки пред празна паница?!...
Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ганчев Всички права запазени
