За честта на софрата
Кръглата маса отдавна е мит
и рицари днес не се срещат.
Спи човекът, доволен и сит,
замаен и разглезен от вещи.
Излъскани думи са „Слава” и „Чест”,
висят по стените обесени, в рамка.
Животът в сафари превръща се днес,
а в рафтинг – удавникът, хванат за сламка.
Заличаваме минуси, добавяме точки
към своите скромни житейски задачи,
за обети неспазени молим отсрочка,
но за паднал в краката ни дирим палачи.
Скрити зад своите замъци книжни,
обсипваме всичко с отровни стрели,
но злото задейства фактор верижен,
щом другият падне – и нас ни боли.
Не даваме прошка, но молим пощада,
когато Съдбата ни тръшне от коня.
По-страшно от всеки резил на площада,
е друг, вместо нас да издигнат на трона.
Докога в скалата забит ще е мечът?
Ще се найде ли нявга корава десница,
да изтегли душите ни вън от киреча,
или ще дремем вовеки пред празна паница?!...
Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас
© Кирил Ганчев All rights reserved.
