24.03.2005 г., 18:38

За човека,който не знае граници в любовта

1.7K 0 1

      В сянката на отминалите дни и
 в лъчистата светлина на изгряващия ден,
виждам в красивите очи огромната любов,
която изпитват те към мен!

Искам кротко там да пренощувам,
на морските искрици малко да се полюбувам.

Искам да се скрия там, обгърната от твоя топъл взор,
как искам да забравя, що значи и човешки спор!

Сякаш там мога за вечни времена да остана,
да признавам често,че обичам те и аз няма да престана!

Не ще спра да целувам тъй добре познатите ръце,
не ще забравя това рядко срещано сърце!

Любопитно ми е само, откъде се взе,
от приказния свят на Андерсенови ли ти дойде?

Като есента си ти колоритна и неуловима,
нежна и крехка като снежинката в зима!

Прераждаща се всяка пролет,
свободна като птичка в летен полет!

По-осезаема от въздуха и по-сладка от водата,
по-необятна от небето и по-благоуханна от цветята!

Помни,че обича те истински не този,който желае да те притежава,
а онзи, който способен е личната ти свобода да уважава!
                                                                         05.03.2005/гр.София

И не спирай да правиш това, което можеш най-добре,
нека винаги щастливо и леко да е туптящото в гърдите ти "парче"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бобчо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...