Mar 24, 2005, 6:38 PM

За човека,който не знае граници в любовта

  Poetry
1.7K 0 1

      В сянката на отминалите дни и
 в лъчистата светлина на изгряващия ден,
виждам в красивите очи огромната любов,
която изпитват те към мен!

Искам кротко там да пренощувам,
на морските искрици малко да се полюбувам.

Искам да се скрия там, обгърната от твоя топъл взор,
как искам да забравя, що значи и човешки спор!

Сякаш там мога за вечни времена да остана,
да признавам често,че обичам те и аз няма да престана!

Не ще спра да целувам тъй добре познатите ръце,
не ще забравя това рядко срещано сърце!

Любопитно ми е само, откъде се взе,
от приказния свят на Андерсенови ли ти дойде?

Като есента си ти колоритна и неуловима,
нежна и крехка като снежинката в зима!

Прераждаща се всяка пролет,
свободна като птичка в летен полет!

По-осезаема от въздуха и по-сладка от водата,
по-необятна от небето и по-благоуханна от цветята!

Помни,че обича те истински не този,който желае да те притежава,
а онзи, който способен е личната ти свобода да уважава!
                                                                         05.03.2005/гр.София

И не спирай да правиш това, което можеш най-добре,
нека винаги щастливо и леко да е туптящото в гърдите ти "парче"!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бобчо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...