За чуждата вина
Заглъхват в мрака тътени
от тежки стъпки.
Поглъщат ги бездушно
пропукани стени.
След миг... като че
ще рухнат. Хоросанът
е износен.
Кънти във празнота
и думата му. Тежката.
Забива се в пукнатина
като че ли.
И паяжини тежки
на нея се провесват
във забрава.
Натежали
от бремето.
Душата й.
По същество е пълна.
От доста време.
Поема хапката горчива.
С вдигната глава.
Поредният урок
за ... недоверие.
И удар след това.
Поредният тежък шамар.
/А казват, че времето
е най- добрия съдник!/
Ушите заглъхват.
След удара навярно
пак ще трябва да прощава?!
Горчи.
Задира хлябът в гърлото.
Че прекалено сух е.
И залъкът - голям.
Присяда.
За чуждата вина
не знае прошка как се дава...
След прошката,
пречистена,
ръка отново ще протяга.
/Да я ударят пак, навярно/.
от тежки стъпки.
Поглъщат ги бездушно
пропукани стени.
След миг... като че
ще рухнат. Хоросанът
е износен.
Кънти във празнота
и думата му. Тежката.
Забива се в пукнатина
като че ли.
И паяжини тежки
на нея се провесват
във забрава.
Натежали
от бремето.
Душата й.
По същество е пълна.
От доста време.
Поема хапката горчива.
С вдигната глава.
Поредният урок
за ... недоверие.
И удар след това.
Поредният тежък шамар.
/А казват, че времето
е най- добрия съдник!/
Ушите заглъхват.
След удара навярно
пак ще трябва да прощава?!
Горчи.
Задира хлябът в гърлото.
Че прекалено сух е.
И залъкът - голям.
Присяда.
За чуждата вина
не знае прошка как се дава...
След прошката,
пречистена,
ръка отново ще протяга.
/Да я ударят пак, навярно/.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
