Nov 10, 2008, 6:47 AM

За чуждата вина 

  Poetry » Phylosophy
590 0 8
Заглъхват в мрака тътени
от тежки стъпки.
Поглъщат ги бездушно
пропукани стени.
След миг... като че
ще рухнат. Хоросанът
е износен.
Кънти във празнота
и думата му. Тежката.
Забива се в пукнатина
като че ли.
И паяжини тежки ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Random works
: ??:??