14.03.2012 г., 13:02

За да дойде денят

1.3K 1 1

За да дойде денят
По Celine Dion - Pour que tu m'aimes encore


Обидих те аз, за което прости,
двусмислени намеци с нелепи шеги.

Уви, нямах шанса да зная дали добре живееш,
да чуя как се смееш...
приеми ти сега, извинявам се аз, (аз... аз...)
                         в този късен час.

Прекрасния ден със мен сподели,
но идва тъга, отиде си ти.
В нощта аз вървя във тъмна гора,
ще те видя ли пак, за да дойде денят,
                            да дойде денят.

Със златни коси, със нежно лице,
звънливият смях на малко дете.
Със сини очи, в които човек да се огледа,
светът е по-красив в тях.
Светлина, добрина почувствах сега,
                            спомняйки си тях.

И вече се питам почти всеки ден
дали ти случайно се сещаш за мен.
По пътя вървя и търся следа,
зад ъгъл надничам дали не си там.

Между сиви лица - разминавам се с тях,
но се сещам за теб и усмихвам се аз.
И дори да вали дълго в тягостни дни.
Аз си спомням усмивка, с която ти ме дари.

Магията стана, при мен ти дойде,
в очите ти виждам аз свойто лице.
И сила ни пази, напред ний вървим
и лесно се сбъдват наш'те мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светльо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...