15.11.2015 г., 20:29

За да е жива България

615 1 0

За да е жива България

 

Дарил ни е Господ с прекрасна земя,

дарил ни е с кътче от Рая-

с море, с планини, с плодородни поля.

Друга такава земя аз не зная.

 

Но защо не сме на Бога благодарни?

Защо не сме доволни и щастливи?

Дали заради политиците бездарни,

или защото не сме работливи?

 

Много млади хора у нас мързелуват-

нито учат, нито пък работят.

Престъпници в селата ни върлуват-

малтретират, грабят и убиват.

 

 

Българският етнос намалява,

топи се като в сауна гореща.

Работи българинът в чуждата държава,

а за родината си рядко той се сеща.

 

Деца се раждат малко, смъртността - голяма.

Деца по улици и в болници умират.

И как да се разреши таз страшна драма,

щом безхаберието, катастрофите не спират?

 

И няма строгост, нито справедливост.

Корупция у нас като река тече.

Ще трябват нови кадри, пълни с решимост,

престъпността от корен да се пресече.

 

Мили млади хора, към вас отправям зов:

- създавайте семейства, раждайте деца!

Отглеждайте и възпитавайте с любов

достойни родолюбци със смели сърца.

 

За да е  жива нашата България,

за да пребъде тя във вечни времена -

впишете с гордост в новата история

на Кирилица светлите си имена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Събева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...