perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2342
16.05.2008 г., 13:38 ч.

За да се роди 

  Поезия » Любовна
569 0 8

Вървя край старата къща

на смълчаните спомени

в дистанцията на онова мъртво отчуждение,

с което се опитвам да прикрия

притаеното вълнение,

което сякаш е потопило съзнанието

в мъглата на сладостното опиянение,

съпътстващо завръщането на всяка отминала болка.

Зад маската на гордото безразличие

крия товара на горчилките

през отминалото време,

болката притихва с пречупените криле

на отлетелите дни и нощи,

а времето е сетната утеха,

раздялата е стара

като отлежало вино,

вкусна, но семпло оцветена

с дъха на съжалението

за едно несбъднато "ако

не бяхме се разминали"...

Всъщност не съжалявам.

Защото денят напира

 с устрема на полетяла птица,

днешното сега,

изпълнено с темпераментното съвместяване

на напористите вълни

от мъжки гняв и великодушие

и разливащата се лава

на нежната женска упоритост.

Сблъсъкът е взрив,

анихилация

на материя и антиматерия.

И се ражда любовта.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Седи ми по-скоро като поетична проза. Но без значение от жанровите условности ми хареса! Много!
    Браво и поздравления!
  • "днешното сега,

    изпълнено с темпераментното съвместяване

    на напористите вълни

    от мъжки гняв и великодушие

    и разливащата се лава

    на нежната женска упоритост."

    СТРАХОТНО!

  • Сблъсъкът е взрив,
    ...
    И се ражда любовта.

    Дълъг път описваш, труден...
  • Всъщност не съжалявам.
    ...
    И се ражда любовта.

    !!!

  • Дългият път към любовта...Поздрави!
  • и се ражда любовта!!!!!!!!!
  • В любимия ми стил...!
    Прекрасна поезия...много ти се радвам...
    ...раздялата е стара като отлежало вино...
    много, много красиво! с обич, Димитър.
  • Различен си тук. И ми харесва още повече! Страхотен!!!
    Другото си го казал...
Предложения
: ??:??