За да се върнат
За да се върнат
И да им кажем че ги обичаме
За да си пишем пак
И пак да се научим да сричаме
И по витрините да блестят пак мечтите ни
Някой каза
Че иска повече от мен
И сега
Му давам своя поглед върху света
Един човек веднъж ми каза
Да обичам
И аз с бутилката по люлеещия се тротоар
Напълних моментите си с момичета
Те знаят сега че не бях прав тогава
И се надявам да ми простят
Защото съм глупав когато е лесно да се играе
И съм слаб когато...
Но това не е за мен
Това е за калния свят от стъклени сгради
Където всеки се блъска да ти направи
Услуга
Това е за времето в което целувките
Понякога са по истински от ритници с тежки обувки
Това е за онзи момент
В който чувствата се измиват
И усмихнати
Можем пак да бъдем приятели
Ето това е
Фалшиво като евтин роман
Седнало на първия ред
С по два джокера в ръкава си
Това е
Което искаш от мен
И това получаваш
Това не е за мен
Мен вече ме няма
Почти
Това е за свободата която ни отнемат
Не всеки ден
А със всяко следващо вдишване
Това е
Защото ти искаш
И аз давам
Ти искаш да видиш света
Както аз го рисувам
Но очите ти се пълнят със сълзи
В очакване на нещо хубаво
Аз ще ти кажа сега
Как спрях да пия
И ще ти кажа
Как изгоних всеки дребен навик
Който ме убиваше...
Но това не е за мен
Това е
Защото ти искаш
И аз давам
Аз винаги съм давал
Може би повече отколкото е трябвало
И може би затова се чувствам като ограбен и...
Но това не е за мен
Това е за да се върнат
И да им кажем че ги обичаме
Преди да си заминат
Това е за да можем да виждаме
Като през чисто стъкло
Защото един човек веднъж ми каза
Да се върна където ми е най-хубаво
А аз тръгнах с посоката на вятъра
Защото ми каза
Да не се променям
А аз подстригах косата си
Защото ми каза
Да не пиша за себе си
Повече
И аз не можах
Защото ти искаш
И аз давам
Каквото ми е останало
17 февруари 2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
