29.06.2012 г., 10:01

За да светя

737 0 3

За да светя

 

Как лудо се върти светът,

а аз като прашинка малка

се въртя в този космичен свят

на лудостта, за да светя.

 

Бягат тези дни неверни,

опълчени с гордостта

на безмълвното мълчание и смирение,

за да знам, че съществувам и живея.

 

Въртят се годините като колело,

оплетени в грижи и радости.

От прашинка се превръщам в зарево,

за да светя навсякъде!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • mariqslavova1947 (Мария ): 2-07-2012г. 14:24
    Нищо че никого не познавам тук,с никой не съм на ти,(нито с редакторите,защото както казах те са на по-високо стапало от всички нас),но никога няма да простя за този грозен сценарий против мен.Преди да ме обвенявате в нещо внекнете в това което съм написала и искала да кажа.Бях достатъчно откровена,за да споделя,че това стих.на Петя Дубарова не съм го чела.а какво се получи.Просто ме е обидно дори вече да мисля за това. Мислих ,че тук хората са по-различни(не всички разбира се(но съм се лъгала).Не съм "всемирно слънце" и "не съм светило "но съм отговорен и искрен човек.Жалко за тези които не са ме разбрали.Срамувам се от тяхната постъпка,срамувам се от такива хора,които в моето лично пространство просто нямат място.Загубих си доста от моето време да прочета на някой от тях "творбите".Е не са толкова велики,за каквито се мислят,но нека първо уважават другите,за да ги уважават и тях.Но тук едва ли ще се получи,откровението тук се разбира по-съвсем различен начин,така както на някои им отърва.Ще кажа нещо дано го прочетат тези които са ми врагове-благодаря от сърце на редактора Тома Кащъмов,че ми "отвори очите",защото и досега щях да си мисля,че тези така наречени оценки се дават от редакторите.Тук разбрах и друго,който на когото си иска пише оценка 6.За жалост и аз така постипих като разбрах.Нека някои се радват.За мен беше удоволствие да срещна хора,които да ми допаднат,да науча нещо повече,но уви...

    Уважаема госпожо Мария!
    Едва ли поведението на "ощипана госпожица" прилича някому, но ако Вие държите да демонстрирате такова - аз лично приемам това за Ваше право и не възнамерявам да Ви осъждам за каквото и да е.
    Но категорично отказвам да приема вопиющата НЕГРАМОТНОСТ (в коментара Ви и по принцип!), която по никакъв начин не кореспондира с демонстрираното (от Вас и по принцип!) като творчество и самочувствие!
    Желая Ви успех!
    П.П. И (гладко) приземяване, приземяване, приземяване...
  • Нищо че никого не познавам тук,с никой не съм на ти,(нито с редакторите,защото както казах те са на по-високо стапало от всички нас),но никога няма да простя за този грозен сценарий против мен.Преди да ме обвенявате в нещо внекнете в това което съм написала и искала да кажа.Бях достатъчно откровена,за да споделя,че това стих.на Петя Дубарова не съм го чела.а какво се получи.Просто ме е обидно дори вече да мисля за това. Мислих ,че тук хората са по-различни(не всички разбира се(но съм се лъгала).Не съм "всемирно слънце" и "не съм светило "но съм отговорен и искрен човек.Жалко за тези които не са ме разбрали.Срамувам се от тяхната постъпка,срамувам се от такива хора,които в моето лично пространство просто нямат място.Загубих си доста от моето време да прочета на някой от тях "творбите".Е не са толкова велики,за каквито се мислят,но нека първо уважават другите,за да ги уважават и тях.Но тук едва ли ще се получи,откровението тук се разбира по-съвсем различен начин,така както на някои им отърва.Ще кажа нещо дано го прочетат тези които са ми врагове-благодаря от сърце на редактора Тома Кащъмов,че ми "отвори очите",защото и досега щях да си мисля,че тези така наречени оценки се дават от редакторите.Тук разбрах и друго,който на когото си иска пише оценка 6.За жалост и аз така постипих като разбрах.Нека някои се радват.За мен беше удоволствие да срещна хора,които да ми допаднат,да науча нещо повече,но уви...
  • Да вярвам ли г-жо Комедвенска,че сте ме разбрали правилно?Благодаря Ви,че сте се спрели и на това стихотворение.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...