За детството

Когато някога пристъпвах,

да мина прага на света,

аз свойте пъзели скалъпвах

и търсех книги да чета.

Като пастирче често ходих

по наште мили планини,

с торбичка хляб в горите бродех

и гонех своите мечти!

Бос тичах в козите пътеки,

цветя и гъби да бера

и търсех пътища най-преки,

на най-високото да спра!

И Пролетта край мен цъфтеше

дошла с цветя и аромат,

и Слънцето над мен стоеше,

не само, че бях  много млад…

Аз търсех лятото в гората

то другаруваше със мен.

С цървули тичах по билата

и тъй се радвах по цял ден!

А есента когато спреше,

със свойте златни плодове,

най хубавото време беше

и ще го помня с векове.

Очаквах и  да дойде зима,

в затоплените одаи,

с пързалките неповторими

и с най-великите игри!

На Запад  слънцето щом зайде,

аз тичах бързо към дома…

И търсейки покой да найда,

със радост срещах и съня!

1950г. Първомай