11.10.2016 г., 16:45

За детството

631 1 1

За детството

 

 

Когато някога пристъпвах,

да мина прага на света,

аз свойте пъзели скалъпвах

и търсех книги да чета.

 

Като пастирче често ходих

по наште мили планини,

с торбичка хляб в горите бродех

и гонех своите мечти!

 

Бос тичах в козите пътеки,

цветя и гъби да бера

и търсех пътища най-преки,

на най-високото да спра!

 

И Пролетта край мен цъфтеше

дошла с цветя и аромат,

и Слънцето над мен стоеше,

не само, че бях  много млад…

 

Аз търсех лятото в гората

то другаруваше със мен.

С цървули тичах по билата

и тъй се радвах по цял ден!

 

А есента когато спреше,

със свойте златни плодове,

най хубавото време беше

и ще го помня с векове.

 

Очаквах и  да дойде зима,

в затоплените одаи,

с пързалките неповторими

и с най-великите игри!

 

На Запад  слънцето щом зайде,

аз тичах бързо към дома…

И търсейки покой да найда,

със радост срещах и съня!

 

1950г. Първомай

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hekredel Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...