Oct 11, 2016, 4:45 PM

За детството

638 1 1

За детството

 

 

Когато някога пристъпвах,

да мина прага на света,

аз свойте пъзели скалъпвах

и търсех книги да чета.

 

Като пастирче често ходих

по наште мили планини,

с торбичка хляб в горите бродех

и гонех своите мечти!

 

Бос тичах в козите пътеки,

цветя и гъби да бера

и търсех пътища най-преки,

на най-високото да спра!

 

И Пролетта край мен цъфтеше

дошла с цветя и аромат,

и Слънцето над мен стоеше,

не само, че бях  много млад…

 

Аз търсех лятото в гората

то другаруваше със мен.

С цървули тичах по билата

и тъй се радвах по цял ден!

 

А есента когато спреше,

със свойте златни плодове,

най хубавото време беше

и ще го помня с векове.

 

Очаквах и  да дойде зима,

в затоплените одаи,

с пързалките неповторими

и с най-великите игри!

 

На Запад  слънцето щом зайде,

аз тичах бързо към дома…

И търсейки покой да найда,

със радост срещах и съня!

 

1950г. Първомай

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hekredel All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...