Oct 11, 2016, 4:45 PM

За детството

637 1 1

За детството

 

 

Когато някога пристъпвах,

да мина прага на света,

аз свойте пъзели скалъпвах

и търсех книги да чета.

 

Като пастирче често ходих

по наште мили планини,

с торбичка хляб в горите бродех

и гонех своите мечти!

 

Бос тичах в козите пътеки,

цветя и гъби да бера

и търсех пътища най-преки,

на най-високото да спра!

 

И Пролетта край мен цъфтеше

дошла с цветя и аромат,

и Слънцето над мен стоеше,

не само, че бях  много млад…

 

Аз търсех лятото в гората

то другаруваше със мен.

С цървули тичах по билата

и тъй се радвах по цял ден!

 

А есента когато спреше,

със свойте златни плодове,

най хубавото време беше

и ще го помня с векове.

 

Очаквах и  да дойде зима,

в затоплените одаи,

с пързалките неповторими

и с най-великите игри!

 

На Запад  слънцето щом зайде,

аз тичах бързо към дома…

И търсейки покой да найда,

със радост срещах и съня!

 

1950г. Първомай

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hekredel All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...