11 окт. 2016 г., 16:45

За детството

643 1 1

За детството

 

 

Когато някога пристъпвах,

да мина прага на света,

аз свойте пъзели скалъпвах

и търсех книги да чета.

 

Като пастирче често ходих

по наште мили планини,

с торбичка хляб в горите бродех

и гонех своите мечти!

 

Бос тичах в козите пътеки,

цветя и гъби да бера

и търсех пътища най-преки,

на най-високото да спра!

 

И Пролетта край мен цъфтеше

дошла с цветя и аромат,

и Слънцето над мен стоеше,

не само, че бях  много млад…

 

Аз търсех лятото в гората

то другаруваше със мен.

С цървули тичах по билата

и тъй се радвах по цял ден!

 

А есента когато спреше,

със свойте златни плодове,

най хубавото време беше

и ще го помня с векове.

 

Очаквах и  да дойде зима,

в затоплените одаи,

с пързалките неповторими

и с най-великите игри!

 

На Запад  слънцето щом зайде,

аз тичах бързо към дома…

И търсейки покой да найда,

със радост срещах и съня!

 

1950г. Първомай

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hekredel Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...