30.07.2009 г., 16:49

За дописване

698 0 1

 

Дали е грях това - да бъдеш тъй разумен.

Дали не трябваше, поне в съня, да си безумен.

 

С поглед на мъдрец на другите да се присмиваш,

а вечер от това да не можеш да заспиваш.

 

Назоваваш с имена неясните неща,

а тези от деня дори и ти самият не разбираш.

 

Дали е грях това - на другите да си в услуга,

без да търсиш от това и мъничка за теб заслуга

 

и думи вечно да редиш, хей така - на тях да угодиш,

а всъщност знаеш - от това може да се нараниш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...