Дали е грях това - да бъдеш тъй разумен.
Дали не трябваше, поне в съня, да си безумен.
С поглед на мъдрец на другите да се присмиваш,
а вечер от това да не можеш да заспиваш.
Назоваваш с имена неясните неща,
а тези от деня дори и ти самият не разбираш.
Дали е грях това - на другите да си в услуга,
без да търсиш от това и мъничка за теб заслуга
и думи вечно да редиш, хей така - на тях да угодиш,
а всъщност знаеш - от това може да се нараниш.
© Александър Кръстев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
