14.03.2008 г., 16:19

За друга любима

1.6K 0 9

Тъй бързо свикнах с твоята любов,

свикнах ли - та аз без нея ще загина,

загубя ли я, толкова ще ме боли

и всичко в мен живота ще проклина.

 

Казваш, че дарил си ми я доживот,

казваш, че е само, само моя,

че всеки миг е с мене твоята любов,

излишно да не губя си покоя.

 

Но как да съм спокойна ми кажи,

когато винаги възможност има,

сърцето твое утре да реши,

да бие тъй лудо за друга любима?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Как за друга,бе миличка?Ти си толкова прекрасна, пишеш страхотни стихчета!Убедена съм, че няма и да се сети да погледне друга
    Усмивка!
  • Но винаги има възможност и да бие лудо само за теб! Поздрави!!!)
  • Възможност винаги има.Според мен всичко зависи от времето.В огромна част от случаите любовта замира след време,тя никога не би могла да е вечна.Въпреки това и заради него ние я желаем и така трябва.

    загубя ли я, толкова ще ме боли
    и всичко в мен живота ще проклина.

    Без любов няма и живот.
  • Гаранция за нищо няма!
    Живей за мига и бъди щастлива, тук и сега!
    Прекрасен стих!
  • Мног хубав стих!Много ми хареса!Браво,миличка!поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...