Тъй бързо свикнах с твоята любов,
свикнах ли - та аз без нея ще загина,
загубя ли я, толкова ще ме боли
и всичко в мен живота ще проклина.
Казваш, че дарил си ми я доживот,
казваш, че е само, само моя,
че всеки миг е с мене твоята любов,
излишно да не губя си покоя.
Но как да съм спокойна ми кажи,
когато винаги възможност има,
сърцето твое утре да реши,
да бие тъй лудо за друга любима?!