ЗА ДУМИТЕ
На този, който ми казваше: "Oбичам те!"
Изплющя - като камшик -
думата "приятелко".
Сили - за последен вик -
не събра душата ми.
И се питах - в оня миг -
жива ли съм, аз ли съм?!
Вече всичко ти простих:
репликите, маската.
Но не става, разбери,
да си ми приятел.
Тази думичка дори
ти е непонятна.
© Цонка Петрова Всички права запазени