Patrizzia (Надежда Ангелова)
2273 18545
18.11.2024 г., 1:28 ч.

За два живота и за три съдби... 

  Поезия
135 0 2

Зарекох ли се или ме зарече
съдбата ми? Не искам и да знам.
Орисниците – остарели вече,
орисали и свършило. До там.

Годините ли? Шарени мъниста,
разпръснати от мен с нехайна длан.
Три слънчогледа... Плевелите – триста...
И думите – живот неизживян.

А го живях. Дори за десетима.
Но просто той за мен не бе готов.
В очакване на ледената зима,
в сърцето кътах есенна любов.

Душата ли? Тя зъзна все самичка.
Сърцето? Все политаше натам,
към тебе... Прегладняла пойна птичка –
да ти попее... Тъжен си и сам.

Ноември тръгва. Скърцаща талига
ще вземе него... мене може би.
Зарекох ти се. Обичта ми стига,
за два живота и за три съдби...


 

 


 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??