31.05.2024 г., 20:01

За дъжда

661 0 0

Недей ти да мразиш дъжда!

И небето има право да плаче.

А когато капките спрат

и слънцето се покаже,

 

Всички хора свалят чадъри,

но пък аз предпочитам

в лошо време навън да бъда

и в локвите с тебе да тичам.

 

Не виждаш ли как дъгата

показва се зад облаци сиви?

Значи, че дори след тъгата

надеждата още е жива.

 

И щом може да плаче небето,

а после слънце да грейне,

значи и при теб като него

може щастието, ненадейно,

 

Като една усмивка да се появи,

а може би като от радост сълза?

Всеки път, когато валиш,

знай, че ще има дъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангела Топалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...