Недей ти да мразиш дъжда!
И небето има право да плаче.
А когато капките спрат
и слънцето се покаже,
Всички хора свалят чадъри,
но пък аз предпочитам
в лошо време навън да бъда
и в локвите с тебе да тичам.
Не виждаш ли как дъгата
показва се зад облаци сиви?
Значи, че дори след тъгата
надеждата още е жива.
И щом може да плаче небето,
а после слънце да грейне,
значи и при теб като него
може щастието, ненадейно,
Като една усмивка да се появи,
а може би като от радост сълза?
Всеки път, когато валиш,
знай, че ще има дъга.
© Ангела Топалова Всички права запазени