31.05.2024 г., 20:01

За дъжда

651 0 0

Недей ти да мразиш дъжда!

И небето има право да плаче.

А когато капките спрат

и слънцето се покаже,

 

Всички хора свалят чадъри,

но пък аз предпочитам

в лошо време навън да бъда

и в локвите с тебе да тичам.

 

Не виждаш ли как дъгата

показва се зад облаци сиви?

Значи, че дори след тъгата

надеждата още е жива.

 

И щом може да плаче небето,

а после слънце да грейне,

значи и при теб като него

може щастието, ненадейно,

 

Като една усмивка да се появи,

а може би като от радост сълза?

Всеки път, когато валиш,

знай, че ще има дъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангела Топалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...