За дъжда
Недей ти да мразиш дъжда!
И небето има право да плаче.
А когато капките спрат
и слънцето се покаже,
Всички хора свалят чадъри,
но пък аз предпочитам
в лошо време навън да бъда
и в локвите с тебе да тичам.
Не виждаш ли как дъгата
показва се зад облаци сиви?
Значи, че дори след тъгата
надеждата още е жива.
И щом може да плаче небето,
а после слънце да грейне,
значи и при теб като него
може щастието, ненадейно,
Като една усмивка да се появи,
а може би като от радост сълза?
Всеки път, когато валиш,
знай, че ще има дъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангела Топалова Всички права запазени