Недей ти да мразиш дъжда!

И небето има право да плаче.

А когато капките спрат

и слънцето се покаже,

Всички хора свалят чадъри,

но пък аз предпочитам

в лошо време навън да бъда

и в локвите с тебе да тичам.

Не виждаш ли как дъгата

показва се зад облаци сиви?

Значи, че дори след тъгата

надеждата още е жива.

И щом може да плаче небето,

а после слънце да грейне,

значи и при теб като него

може щастието, ненадейно,

Като една усмивка да се появи,

а може би като от радост сълза?

Всеки път, когато валиш,

знай, че ще има дъга.