Стоях си в къщи уморено,
загледан в близкото дърво,
от мене нявга посадено
фиданка моя е било...

Аз виждам то размахва клони,
изглежда с вятъра спори,
листа  пожълтели рони,
не ме поглежда то дори.

А срещу него аз си мисля,
защо ли съм го посадил...
За пръв път днеска се размислям,
нима от себе си аз бях го скрил?

Аз всеки ден съм край дървото,
но днес го истински видях,
улисан може би в живота,
едва сега го осъзнах!

Видях, че вече е голямо,
не помня как го посадих.
а времето при нас го няма,
и аз в пашкула си се свих!

Изглежда тъй е във живота,
с отворени очи да спим,
да търсим своята Голгота,
но в мъртва точка да стоим!

И гледайки, ний да не видим,
това което е край нас...
и истински да се учудим,
на нещо правено от нас!
  25.01.2014г. София