Стоях си в къщи уморено,
загледан в близкото дърво,
от мене нявга посадено
фиданка моя е било...
Аз виждам то размахва клони,
изглежда с вятъра спори,
листа пожълтели рони,
не ме поглежда то дори.
А срещу него аз си мисля,
защо ли съм го посадил...
За пръв път днеска се размислям,
нима от себе си аз бях го скрил? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up