22.01.2008 г., 5:23

За един неверник

1.1K 0 0

Отдавна нямаш чувства,

отдавна няма смях,

с годините отвътре опустях,

за погледа ти тайно аз копнях.

 

Не вярвам вече аз на никой мъж,

щом ти предаде ме - и не веднъж!

Обичам те - ми казваш, но това

не ме отдалечава от мойта самота!

 

Не вярвам нито дума от това,

в което ти кълнеш ми се сега.

За кой ли път със друга ти ме мамиш,

на тебе мисля, че ти стана навик.

 

За тебе мебел ли съм, стол или пък маса?

Или съм на дивана пък украса?

- Човек съм аз - не го ли забелязваш?

- Какво искаш от мен? - ми казваш.

 

Внимание, любов - крещя,

човек съм аз, а не скала.

Но виждам аз, че ти не ме обичаш,

след друга ти отново пак ще тичаш.

 

Защо живееш ти със мен тогава,

щом никаква любов не ти остана?

Защо измъчваш ме с лъжливи обещания,

нима на теб това ти стана мания?

 

Не съм дете и всичко аз разбирам,

в очите ти любов аз вече не намирам.

Защо тогава мъчиш ми душата

това ли са за теб правилата на играта?

 

Сълзи горчиви роня аз сега,

обрече ме на вечна самота.

С чувствата ми ти се подигра, 

а никой няма право на това.

 

Върви си и назад не се обръщай,

любовта в омраза не превръщай.

И искам да ти стане ясно,

към мене няма път обратно.

 

Бъди добър поне веднъж в живота,

не ме доближавай дори на йота.

Аз вече никаква не мога да ти бъда.

Това е моята присъда!!!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Стойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...