4.11.2020 г., 2:28

За една жена

426 1 0

Ако можех времето на зад да върна?

Щях да го направя без да мисля. 

Отдавна щях да те обичам, мила,

и мъките в живота ти да съм спестил.

 

Ако можех времето на зад да върна,

щях да ти покажа, че не съм сгрешил.

От всички хора на Земята мило,

пак на теб сърцето мое бих ти подарил.

 

Ако можех времето на зад да върна,

щастливите  моменти със тебе щяхме да си споделим.

Денят във който с теб се запознахме

завинаги ще си остане несравним.

 

Но защо да връщам времето назад,

когато имам те сега до моето сърце?

От тук нататък ще те обичам мило,

докато кръвта във вените ми тя тече.

 

Всички мигове, прекрасни с тебе

искам да си споделя така, 

че до края на живота, мило,

ти да ме обичаш, както аз обичам теб сега. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Александров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...