Друг път срещал съм такива,
все по градската стагда!
Тази беше най-красива
и възпитана жена...

- Здрасти, друже, тя ми рече.
И учтиво ме хвана,
сякаш не съм отдалече,
 а от тяхната махла.

После тихо ми предложи
гост у тях да бъда аз...
Мен това ме разтревожи,
шашнат бях във този час!

- Как така, ще ме попиташ.
Ти нали бе непознат?
Те за село не размитат!
Я не се занасяй, брат!

Мисля, че за мен е ясно,
като селски слънчев ден:
те с храната са натясно,
не че страдаха за мен...

Друга дума за мен няма,
видя тя торба толяма!
  1950 г. Драгойново