За една културна дама (измишльотина)
Друг път срещал съм такива,
все по градската стагда!
Тази беше най-красива
и възпитана жена...
- Здрасти, друже, тя ми рече.
И учтиво ме хвана,
сякаш не съм отдалече,
а от тяхната махла.
После тихо ми предложи
гост у тях да бъда аз...
Мен това ме разтревожи,
шашнат бях във този час!
- Как така, ще ме попиташ.
Ти нали бе непознат?
Те за село не размитат!
Я не се занасяй, брат!
Мисля, че за мен е ясно,
като селски слънчев ден:
те с храната са натясно,
не че страдаха за мен...
Друга дума за мен няма,
видя тя торба толяма!
1950 г. Драгойново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени