Усмихвам се, макар да ми е трудно,
усмивката е щастие, нали?
Чрез усмивка някак балансирам
между това "да бъда или не".
Усмивката понякога лекува
и вади ме от пропастта,
дали реална или маска,
по-лесно е с усмивка по ръба.
Опитвам чрез усмивки да забравя
проблемите, които нямат чет,
все пак надеждата остава,
че за всеки пътник има влак...
Дори да плача, се усмихвам,
не се срамувам от сълзи,
усмивката е дадена от Бога,
усмихвай се, когато те боли...
Живко Иванов
© Живко Иванов Всички права запазени