12.02.2013 г., 16:12

За финал

796 0 0

  С′ страх и недоверие в света аз гледах нашата любов

  и виждайки навсякъде лъжи, си изградих защитния обков.

 

  И все по-дълги, празни и безлични минаваха годините пред мен.

  Загърбих чувствата различни и не очаквах да те срещна някой ден.

 

  А днес треперя от вълнение и пиша аз на този лист,

  защото върна моето вдъхновение само с погледа си чист.

 

  Пиша, за да ти благодаря, че излекува старите ми рани

  с хилядите ти целувки разпиляни.

 

 Пиша ти, за да призная колко те обичам,

 макар не винаги да го изричам.

 

  И дори животът да те мачка, до тебе ще стои една глупачка,

  която е готова с все сърце душата си да ти даде.

 

  А за финал ще те целуна с усмивка, защото върна радостта

  на една изгубена страхливка, бягаща от любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...