12.02.2013 г., 16:12

За финал

792 0 0

  С′ страх и недоверие в света аз гледах нашата любов

  и виждайки навсякъде лъжи, си изградих защитния обков.

 

  И все по-дълги, празни и безлични минаваха годините пред мен.

  Загърбих чувствата различни и не очаквах да те срещна някой ден.

 

  А днес треперя от вълнение и пиша аз на този лист,

  защото върна моето вдъхновение само с погледа си чист.

 

  Пиша, за да ти благодаря, че излекува старите ми рани

  с хилядите ти целувки разпиляни.

 

 Пиша ти, за да призная колко те обичам,

 макар не винаги да го изричам.

 

  И дори животът да те мачка, до тебе ще стои една глупачка,

  която е готова с все сърце душата си да ти даде.

 

  А за финал ще те целуна с усмивка, защото върна радостта

  на една изгубена страхливка, бягаща от любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...