Feb 12, 2013, 4:12 PM

За финал

  Poetry » Love
793 0 0

  С′ страх и недоверие в света аз гледах нашата любов

  и виждайки навсякъде лъжи, си изградих защитния обков.

 

  И все по-дълги, празни и безлични минаваха годините пред мен.

  Загърбих чувствата различни и не очаквах да те срещна някой ден.

 

  А днес треперя от вълнение и пиша аз на този лист,

  защото върна моето вдъхновение само с погледа си чист.

 

  Пиша, за да ти благодаря, че излекува старите ми рани

  с хилядите ти целувки разпиляни.

 

 Пиша ти, за да призная колко те обичам,

 макар не винаги да го изричам.

 

  И дори животът да те мачка, до тебе ще стои една глупачка,

  която е готова с все сърце душата си да ти даде.

 

  А за финал ще те целуна с усмивка, защото върна радостта

  на една изгубена страхливка, бягаща от любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...