За финал

  С′ страх и недоверие в света аз гледах нашата любов

  и виждайки навсякъде лъжи, си изградих защитния обков.

  И все по-дълги, празни и безлични минаваха годините пред мен.

  Загърбих чувствата различни и не очаквах да те срещна някой ден.

  А днес треперя от вълнение и пиша аз на този лист,

  защото върна моето вдъхновение само с погледа си чист.

  Пиша, за да ти благодаря, че излекува старите ми рани

  с хилядите ти целувки разпиляни.

 Пиша ти, за да призная колко те обичам,

 макар не винаги да го изричам.

  И дори животът да те мачка, до тебе ще стои една глупачка,

  която е готова с все сърце душата си да ти даде.

  А за финал ще те целуна с усмивка, защото върна радостта

  на една изгубена страхливка, бягаща от любовта.